Tsanov_napredinagore patreon

Сектите в България - клип за Пейтриън

🕑 Added 2024-07-29 19:00:05 +0000 UTC

Comments

Dilyana Vankova

Веднъж посетих някаква сектантска среща в София на един Зор Алеф. Дори не знам как точно се казва тази секта - "Единно учение" или нещо такова. Тази среща ми беше препоръчана от една жена - виртуална и телефонна позната. Отидох от чисто любопитство, да видя какво правят там, какво говорят, какви хора има и т.н. Беше в един хотел, който разполага с такива зали - за семинари и подобни. Проведе се под формата на нещо като лекция, в която този Зор Алеф е лекторът, а хората слушат, задават въпроси, споделят някакъв опит. Не знам дали винаги става дума за умирането и смъртта, или конкретно на тази среща, на която се случи да присъствам, но това беше основна тема. Разбира се, за по-готино, смъртта е пряко свързана със светлината и пътят към отвъдното също е светъл. Но не беше нещо драстично. Просто група хора, вярващи в живота след смъртта. Една жена попита за баба си, понеже й идвало времето вероятно в близките месеци, та поиска съвет как да й помогне да премине към светлината, да не се лута и разни такива. Та, не помня какъв съвет й беше даден, но беше нещо мирно такова, с думи, държене за ръка и т.н. Хората не бяха точно каквото си представях. Винаги съм си мислела, че на такива места всички са някви, които имат очевидни социални и психологически проблеми и изглеждат тревожни, изтормозени или отчаяни. Съвсем не беше така. Хората изглеждаха хубави, чисти, спретнати, възпитани... Имаше дори двойки, които бяха довели децата си. Децата никой не ги караше да слушат лекциите. Те си играеха кротко и тихо в ъгъла. Една жена ме почерпи с шоколадов бонбон - някой си имал рожден ден. Изядох го - не се оказа отровен. 😄 Пък аз почерпих няколко души с мокри кърпички, да се избършат от бонбоните. След лекцията хората събраха някакви пари в една шапка, да дарят - сигурно на лектора. Аз не дадох. Никой не ме е питал защо - все пак съм непозната. И това беше. Не научих нищо интересно. Но, хората като мен не са лесно податливи на разни повърхностни теории и стадни занимания. Дори на излизане се пошегувах с един господин, който седеше до мен и ме попита как ми се е сторило. Отговорих, че по принцип е забавно, но всичката тази светлина ми идва в повече, понеже съм фен на тъмнината и сигурно завинаги ще си остана обикновена вещица. 😄